Термините за назоваване на "свойство" в българската терминология са изследвани и описани както във връзка с теоретичното обосноваване на характерните им особености като езикови единици от лексикалната система на българския език, така и с оглед на практическите нужди на терминологичната дейност.
Значението на термините за "свойство" е разгледано чрез три модела, различаващи се по степен на обобщеност. Първите два имат теоретична стойност и служат за постигане на евристични цели. Третият модел, на който е отделено най-голямо внимание, може без модификации да се прилага при стандартизирането на термините и в терминографската практика.
Формата на термините е анализирана и описана както върху основата на техния строеж, така и с изясняване на двете страни в акта на номинацията — формално и лексикалносемантично изразяване на номинационните признаци от значението във формата на термините.
Монографията ще представлява интерес за езиковеди, терминолози, специалисти от различните области на науката и техниката, преподаватели, студенти и всички, които се интересуват от проблемите на терминологията в теоретичен и приложен аспект.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
